Мирослав Найденов : Ситуацията с птичия грип у нас е изключително тревожна, всички птици в зоните на заразата трябва да бъдат унищожени!

В последните дни в различни части на страната отново се съобщава за случаи на птичи грип. Хората са притеснени, че може да се достигне отново до епидемия. Опасен ли е щамът, който върлува в момента, как може да се предпазим и какви са рисковете? Отговори на тези въпроси потърсихме от бившия министър на земеделието Мирослав Найденов. Ето как отговори той на въпросите на :

– Напоследък се съобщава за открити няколко нови големи огнища на птичи грип у нас.

Активизира ли се отново епидемията?

– Данните са тревожни. 24 огнища имаме по официалните данни на Агенцията по храните. 5 области са засегнати и векторът на разпространение е доста притеснителен. От началото на годината са унищожени над 1 млн. птици. Изплатени са само за тази година 4,5 млн. лв обезщетения. Заедно с тези от миналата година сумата достига 17 млн. лв., така че мащабите са изключително големи за нашата страна. Аз ви давам пример с това, което е изплатено от държавата, но разбира се самите производители търпят и косвени, освен преки загуби. Така че ситуацията е изключително тревожна. Още повече ясно е, че някои от щамовете на птичия грип са изключително опасни и за хората. Въпреки че сега констатираният щам не е опасен. Но при определени условия и в контекста на идващия сезон на човешките вируси на популярен език казано той може да мутира и да стане изключително опасен, изключително летален, т.е. смъртоносен за хората.

– Какви мерки трябва да се вземат?
– Категорично трябва да подкрепим Агенцията по храните в прилагането на Директива 94 от 2005 г. на ЕС, която казва: В зоната на зараза всички птици трябва да бъдат унищожени. Като под унищожени означава умъртвени и изгорени и в мобилни инсинератори. И точно това не се прави в момента и според мен от тук идва големият проблем. Защото част от производителите на птици твърдят, че птиците се избиват, че са ги загробили и тъй като не съществува никакъв контрол на това загробване, възможно е те да злоупотребяват с това, което са изписали първо като цифри. Второ – тези загробени птици могат да бъдат изровени от кучета, хищници, цигани и т.н. и не се прекъсва векторът на разпространението. Затова категорично и това ми е апел трябва да се наложи директивата – умъртвяване и изгаряне в мобилните инсенератори, за да се прекъсне веригата на разпространение.

– В този ред на мисли има ли някакви ясно изразени симптоми, по които стопаните могат да разпознаят, че птиците им са заразени?
– Заболяването протича много бързо и задължително диагностиката е и лабораторна, защото би могла да се обърка с някоя от подобните болести. Така че аз съветвам, ако се забележи неразположение и повишена смъртност при птиците, незабавно да се потърсят ветеринарните власти. Тоест да не се опитват стопаните сами да поставят диагнози. Ако се опитват да го скрият, заболяването много бързо ще ескалира, ще им унищожи всички птици. Освен това когато са го скрили, след това няма да получат компенсация. Обезпечава се от Бюджета и унищожаването и разбира се плаща се пълната компенсация. 
Ще дам едно сравнение за 2017 г. с Германия. Там има около 300 случая на птичи грип при диви птици и само 5 във ферми. Има примерно 305 случая. А в България има 30 по диви и 87 във ферми. В огромен процент обратното. Ние няма как да контролираме прелета на диви птици. Тук никой не е виновен. Но по отношение на фермите – ето 5 срещу 87. Което означава, че т.нар. биосигурност, която трябва да прилагат фермерите, те не я прилагат.

– Това може да се приеме като рисков фактор при нас?
– Точно така и това, което е много важно за България: Сектор „Птицевъдство“ е от една страна кокошият вид – бройлерите и кокошките носачки, от другата страна стоят патиците, които се използват и за яйца, и за месо, и за гушене. Патиците преболедуват заболяването, но не умират и остават носители. И затова в момента съществува конфликт между производителите на патици и производителите на кокошки, като съотношението е 10:1. Тоест само 10% от целия сектор „Птицевъдство“ са производителите на патици. И тъй като те саботират в момента мерките за сигурност, защото практически при тях не умират животните, големите ни производители страдат. Онзи с патките може да си има заболяването, да преболедува, да го скрие, но като зарази бройлерите, те умират и затова възниква конфликт между двата подсектора – паткари, както те се наричат и производители на бройлери. И странното е, че производителите на бройлери и на кокошки са съгласни със строгите мерки на Агенцията по храните, а другият, по-малкият сектор не е съгласен. Аз мисля, че те трябва да намерят съглашателство и просто да приемат мерките, колкото и да са драстични. Държавата ще ги обезщети там, където се налага, но е изключително важно това нещо да се преустанови, защото от една страна са икономическите загуби, които са огромни, отделно ЕС ни затваря пазара за експорт. От друга страна опасността за здравето на човека. Какво ще стане, ако утре примерно, някой гледач почине от някоя форма на птичи грип, която е опасна за хората.

– А по принцип има ли някакъв начин, по който може да се предпазим, като приготвяме храна?
– Искам да подчертая да не плашим потребителите, защото нямаме случай на този смъртоносен щам. Това, което мога да посъветвам потребителите категорично е, да взимат птиче месо само от магазини, не нелегално от задния двор.

– Говоря за бабата на село, която отглежда кокошките си и не знае, че нейната птица е заразена и си приготви месото. Има ли някакъв вариант да го направи безопасно?
– Термично. Обикновено трябва да се вари добре. Но няма начин да не разбере бабата. Грипът протича много бързо. Тя веднага ще види, че кокошката е оклюмала, има секрети. Обикновено възрастните хора, които гледат птици, го правят от години и си познават животинките.

– Масовата практика е, ако кокошката е болна, да се заколи и да се изяде…
– Съществува опасност, ако е птичи грип и ако е щам, който е опасен за хората, ако не се спазват хигиенни изисквания. Ако се свари месото, ако се измиват добре посуда и т.н. не съществува опасност. Най-добрият вариант е и съветът ми към тях е, ако забележат, че животните са неразположени, нека едната кокошка не ни струва здравето. Образно казано една кокошка струва 10 лв. Само лекарствата, ако не дай си Боже се наложи ще бъдат много повече. И когато рискуваме да заразим близки и роднини, по-добре е тази една кокошка да я жертваме. 

Намери ни във facebook